Здравейте колеги и приятели, Клубът на привържениците на „Черноморец“ (Бургас) изразява своята позиция по последните събития във футбола в нашия град, както и иска да се разграничи от някои действия и инициативи. Всички тези неща посочваме в нашето ОТВОРЕНО ПИСМО, писмо до медиите и обществеността по проблемите на футболната игра в град Бургас от Клуба на привържениците на „Черноморец“ (Бургас) – фенклуб „Сините акули“ .
Уважаеми общински съветници, почитатели на футболната игра, медии, уважаеми дами и господа,
Нямахме никакво желание да бъдем част от една полемика, заляла града ни и обществото в последните седмици, но сме принудени от обстоятелства и от прекрачването на добрия тон на общуване. В главите на хората в Бургас се набива мнението, че едва ли не един клуб олицетворява футбола в града и без неговото съществуване ни чакат мрачни дни.
Ние, привържениците на Черноморец (Бургас) от фенклуб Сините акули, категорично не можем да се съгласим, че стадион Лазур е крайъгълния камък на развитието на футбола в града. В петък бяхме изненадани неприятно от наличието на транспарант на нашия стадион, който гласеше „Футбол в Бургас, кога?“. Ще отговорим: Докато го има Черноморец! Спортен комплекс Черноморец е люпилня за много таланти, не само футболни. Там има 5 футболни терена, спортни зали и медицински център, които с малко средства ще заработят нормално за клубовете с марка „Черноморец“. Категорично не приемаме стадион Лазур за всеобща бургаска кауза. Вероятно цялата кампания има някаква съвсем друга цел, а не спасяването на футбола, защото не можем да си обясним как школата на Нефтохимик с 300 селектирани деца, ще използва стадион с един терен, който е основно за официални мачове и с много скъпа поддръжка.
Тук възниква въпросът, ако евентуално стадион Лазур стане общинска собственост, кой ще покрива разходите му!? Ясно е, че се търси общинско финансиране. Но не можем да си обясним как толкова голяма школа не може да си покрива разходите с приходите от такси и значително по-сериозната общинска субсидия от тази, която от години получава Черноморец. А резултатите на двете школи могат да се видят лесно в класиранията. Не можем да приемем юноши Черноморец и ветерани на този отбор да бъдат приписвани като продукт на други школи и използвани за тази цел.
Не можем да приемем, че трябва да се извиват ръцете на Общината едва ли не да национализира едно съоръжение, за което кметът на Бургас Димитър Николов ясно заяви, че няма как да бъде съборено или да бъде подменен статута на терена там. Т.е. стадион Лазур си остава футболен стадион, но просто не е под контрола на общината.
Същото каза, и собственикът на стадион Лазур- Митко Събев, който ясно заяви, че „няма да сади домати там и иска да види насреща си ясна идея за развитието на футбола“. Ние не приемаме да се абсолютизира стадион Лазур като начална и крайна спирка на бургаския футбол. Футбол в Бургас е имало много преди стадион Лазур.
Незапознатите с историята трябва да знаят, че първият професионален футболист в България Димитър Манолов-Боянската мечка е играл в Бургас, но не на стадион Лазур. И това се е случило 38 години преди 1962-а година. Не на последно място, е добре да се уважават всички клубове в Бургас, защото и Черноморец, и Бургас-Спорт, и Звездичка, и Свети Никола, и Бъдеще са градски клубове и приносът им в развитието на играта не бива да се пренебрегва, колкото и да е малък, или пък значим. Нито пък мнението им.
ВЕЧЕ 100 ГОДИНИ – ЧЕРНОМОРЕЦ ЗНАЧИ БУРГАС!
Фенклуб „Сините Акули“
